История
Харалампи Кръстанов
Ловно-рибарско сдружение “Ловно-рибарско дружество “Сокол” гр. Сливница е демократична, независима и доброволна обществена организация, съдействуваща за осъществяване на националната политика в природозащитното дело, ловното и рибното стопанство и спорт на регионално ниво. То работи във взаимодействие с всички държавни, местни, стопански, обществени и други организации и движения, имащи отношение към опазването на природната среда и развитието на лова и риболова.
Сливнишкото ловнострелческо дружество е основано на 26 ноември 1910 г., като в началото са членували 52-ма ловци. Пръв председател-основател на дружеството е бил Харалампи Кръстанов, родом от гр. Пирдоп, един от съоснователите на Българската ловнострелческа организация, участник в първия ловен учредителен конгрес. По време на Балканските и Първата световна войни, по разбираеми причини, дружествения живот донякъде замира.
Кръсто Попов
След приключването на последната война,
през 1920 година, Харалампи Кръстанов е заменен на поста председател на дружеството от Кръстьо Атанасов Попов, по професия адвокат, който през 1934 г., е избран за кмет на с. Сливница. Попов дава силен подтик на организационните прояви и успява да създаде дисциплинирано, стегнато и здраво дружество с укрепнали в ловностопанското си съзнание ловци. Благодарение умелото ръководство на дружеството правилното стопанисване и надзор над дивечовото богатство, последното е било в завидно състояние.
Кръстьо Попов е бил един от най-дълголетните председатели на дружества, измежду тогава председателстващите такива. Секретар на дружеството по това време е бил Лозан Златанов Гелев. Ръководни органи на дружеството са били Управителния съвет и Контролния съвет.
Лозан Гелев
Управителен и контролен съвет
След стабилизиране на държавата от войните, ловния спорт започва да събира все повече и повече привърженици, което се вижда от бързото нарастване броя на ловците, като през 1938 година членовете на дружеството вече наброяват 175 ловци. По това време дружеството е имало постоянен развъдник в местността „Бояново бранище” и дружествено ловище в местностите „Вишаиско Градище” и „Ковачевица”. Членовете на дружеството са били разпределени в 15 ловни дружини.
През 1944г., на поста председател е избран Йордан Торпоманов, служител, а по-късно и директор на банката в с. Сливница.
От 1948г. до 1954г. самостоятелното съществуване на Сливнишкото ловни-рибарско дружество е прекратено, а дружеството се преобразува в дружинка филиал на софийското ловно-рибарско дружество.
Павел Стамболийски
През 1954г. Дружеството е възстановено и за негов председател е избран Павел Стамболийски, който заема поста до 1979г.
От 1979г. до 1984г. поста председател за кратко се заема от Христо Кръстанов, Аспарух Николов и Георги Стоянов.
След Георги Стоянов за председател на дружеството е избран Милко Димитров Миланов, който заема поста и до днес. По това време ловната площ на дружеството е обхващала землищата на общините Сливница, Драгоман, Божурище и Костинброд. През 1986г. по решение на ЦС на БЛРС самостоятелното съществуване на дружеството отново е прекратено, а дружинките преминават към състава на ЛРД „София запад”. Но въпреки, че Милко Миланов от скоро заема поста председател и е едва на 32 години, той твърдо е решен да възтанови независимостта на дружеството. Изпратени са жалби до всички институции имащи правомощие да възстановят ЛРД „Сокол” Сливница.
Една от жалбите е адресирана и до министър председателя Тодор Живков. И резултата не закъснява. Много скоро ръководството на БЛРС е сменено, а новото ръководство връща статута на самостоятелно ловно-рибарско дружество на ЛРД „Сокол” Сливница. Ловците от община Костинброд, обаче предпочитат да останат към ЛРД „София запад”.
Поради настъпили промени в ЗЛОД изискващи всички ловно рибарски дружества да бъдат регистрирани съгласно разпоредбите на ЗЮЛНЦ, през 2001г. дружеството е преименувано на Ловно-рибарско сдружение „Ловно-рибарско дружество Сокол” гр. Сливница. В сдружението членуват 17 ловно-рибарски дружини, а имено: ЛРД – с. Василовци, ЛРД – с. Голямо Малово, ЛРД – с. Калотина, ЛРД – с. Бърдо, ЛРД – гр. Драгоман, ЛРД – с. Вишан, ЛРД – с. Габер, ЛРД – с. Ялботина, ЛРД – кв. Драгоман, ЛРД – с. Драготинци, ЛРД – с. Алдомировци, ЛРД – с. Гургулят, ЛРД – гр. Сливница, ЛРД – с. Делян, ЛРД – гр. Божурище, ЛРД – с. Храбърско, ЛРД – с. Неделище. Общата площ на ловностопанския район на сдружението е 62 264,60 ха, а общия брой на членовете на сдружението е 1249души.
Сдружението има свое знаме от маслинено зелен копринен плат, съответно с надписи от жълтозелена коприна. Размерите на плата са 80 см. дължина, и 60 см. ширина. Наоколо знамето е обшито с ресни от жълтозелена коприна. В средата е извезана емблемата му.
По време на основаването на сдружението ловците са ловували само дребен прелетен и местен дивеч и хищници, предимно лисици. Тогава сърни и диви прасета в ловните полета на дружеството не е имало, но пък за сметка на това наличния дивеч е изобилствал навсякъде, благодарение на умелото ползване и стопанисване на дивеча и постоянната борба с хищниците. Освен постоянния развъдник, в който лова е бил забранен, всяка дружина е разделяла условно ловната си площ на две приблизително равни ловища, като ловуването в тях се е редувало през различните години. По този начин всяка дружина си е осигурявала и по един сезонен развъдник, където дивча необезпокоявано се е размножавал.
Сливнишките ловци след успешен излет
Сърните и дивите прасета се появяват чак в началото на 70-те години на миналия век, но популацията им бързо се увеличава и се превръщат в основен обект на лов. За жалост масовото използване на изкуствени торове и пестициди в селското стопанство през 70-те и 80-те години, както и появата на болестта туларемия, довеждат до драстичен спад в популацията на местния дребен дивеч и най-вече на дивия заек. Затова още средата на 80-те години този иначе толкова увлекателен и емоционален лов е забранен. Днес, поради заниженото използване на пестицити и отшумяването на епидемията от туларемия дивият заек бележи ръст в популацията си, но все още тя не е достигнала размер позволяващ провеждане на ловни излети. Популацията на сърните също претърпя рецесия в началото на 90-те години, като за това ключов фактор беше премахването на огражденията по границата със съседна Сърбия, довело до рязкото увеличаване на броя на вълците, както и занижения контрол върху бракониерството през първите години на прехода. Това доведе до премахване и на този вид дивеч от ловните обекти на ловците в сдружението. Но за щастие популацията на сърните бързо се възстановява и дори за отминалия ловен сезон беше отпусната квота за отстрел на сърни. Тук е мястото да се похвалят членовете на сдружението, които решиха да не се възползват от дадената им възможност за отстрел на няколко сърни, а да ги запазят докато не се получат едни наистина стабилни запаси от този ловен обект.
За щастие на всички ловци от района дивата свиня успя да устои, както на хищниците, така и на бракониерите и даряваше ловците с незабравими ловни преживявания, когато останалия дивеч беше забранен за отстрел.
Много важен фактор за поддържане добрата стрелкова форма на членовете на дружеството, са редовните тренировки на стрелбището. Ето защо дружеството винаги е разполагало с стрелбище с полигон за скийт, както и за бягащ заек. Доброто стрелбище е прдпоставка и за осигуряване на условия за добра ловно-стрелкова подготовка на младите членове. На стрелбището на дружеството са тренирали и Сашо Борисов, Николай Павлов и Михайл Пешев, които през 1985 години завоюват първото място на Окръжното първенство по скийт.
През 2007 година на длъжността специалист по лова към сдружението е назначен Сашо Любомиров Борисов, дългогодишен ловец и съзтезател по спортна стрелба, член на сдружението, запален по лова още от най-ранна детска възраст. Той зае поста с голям ентусиазъм и желание за развитие на ловния живот в сдружението. Макар и с малкия бюджет, с който разполага сдружението, Сашо Борисов съумя да даде началото на програма за разселване на пернат дивеч. През последните три години сдружението е разселило 2800 броя фазани, 800 броя яребици, 340 броя планински кеклик.
Не случайно председателя на НЛРС „СЛРБ” Иван Петков, в доклада за дейността и финансовото състояние на НЛРС – СЛРБ за 2009 година, изнесен пред Общото събрание на НЛРС, състояло се на 20 Май 2010г., включва ЛРС „Сокол” гр. Сливница в групата на сдруженията с най-много вложени средства за стопанисване и управление на рибния и дивечов ресурс.
Но ключа към получаване на стабилни популации дивеч, не се крие само в разселване, а и в целогодишното полагане на грижи за дивеча и най-вече в подхранване и осигуряване на спокойствие. И резултатите не закъсняха. Подчти няма излет сред природата, при който да не се вдигне ято яребици или пък някой красив фазан.
Не толкова добре стоят нещата по отношение на риболова. Сдружението неможе да се похвали с наличието на големи водни басейни, на негова територия, в които да развива своята рибно-стопанска дейност.
На около 5 километра северозападно от гр. Сливница, непосредствено до международен път Е80 се намира небезизвестното Алдомировско блато с площ 129,40 хектара. Блатото е обявено за защитена местност с цел „опазване на естествените местообитания на защитени и редки видове водолюбиви птици и растителните асоциации на 40 вида висши растения. „В Алдомировското блато гнездят или пребивават множество птици: Бойница (Ph. pugnax), голям гмурец (P. cristatus), малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), черноврат гмурец (Podiceps nigricollis), дъждосвирец (Tr. totanus, Tr. glareola, Ch. dubius, L. limosa, V. vanellus), бял щъркел (C. ciconia), патица (A. strepera, A. penelope, A. platyrhynchos, A. clypeata, A. querquedula, A. ferina и A. nyroca), крещалец (R. aquaticus), малка чайка (Larus minutus), крайбрежен бекас (Limosa limosa), малка бяла чапла (Egretta garzetta), рядко се среща орел змияр (C. gallicus) и други”.
Блатото в близкото минало бе предпочитан обект за любителите на риболова от района и София, поради изключителните екземпляри щука, бял амур и шаран, които имаше. Тук е и рекордът за уловен бял амур с въдица – 22,700 кг. от 1982 година.
Блатото пресъхна напълно през 1987-88 година, но от 2005 година отново започна да задържа вода. През 2007г. сдружението направи опит отново да зариби блатото. Но през следващото лято, след един макар и слаб земен трус, блатото отново се сви до минимум, което обрече значителна част от рибата. В момента водата отново бавно завладява сушата и блатото започва да се доближава до старите си размери.
На 1 километър североизточно от гр. Драгоман се намира Драгоманското блато, което е с площ около 400 хектара, която в момента е значително по-малка поради опитите за отводняване на района в миналото. Обявено е за резерват, част от Орнитоложкото важно място – “Раяновски влажни ливади”.
Блатото се намира на пътя на миграцията на птиците “Via Aristotelis”, тук те спират в богатата блатна растителност за да отпочинат преди да полетят отново.
В района има и няколко малки язовира, изградени в миналото за напояване, които днес са отдадени на концесия. Това лишава членовете на сдружението от възможността свободно да практикуват този увлекателен спорт. Затова много от дружините съумяха, да изградят микроязовири в техните ловни райони, които бяха зарибени и продълбжават всяка година да се зарибяват със зарибителен материал, осигурен от сдружението.
От 2007г. до днес сдружението е закупило 300 хил. личинки бял амур, шаран, толстолоб, 20 хил. дъгови пъстърви, 300 кг. бял амур със средно тегло 800 гр., 700 кг. еднолетен шаран.
Освен за ловно-рибарски мероприятия членовете на сдружението, отделят голяма част от своето време и средства и за различни стопански мероприятия. Всички дружинки са изградили заслони, в които отпразнуват откриването на ловния сезон, успешните ловни излети и всички празници на сдружението и дружинките. Ежегодно ловците сами възтановяват пътищата из ловните си полета, разрушени от приподните стихии и от тежките камиони извозващи дървесина.
На 31 юли 2010 година се навършват 100 години от основаването на Сливнишкото ловно стрелческо дружество, чиито правоприемник е Ловно-рибарско сдружение „Ловно-рибарско дружество Сокол” гр. Сливница. Празника ще бъде честван в местността „Бабин дел”, край Сливница. Нека ловци, риболовци и любители на природата се съберем заедно, за да покажем на всички, че ловците от сливнишко, положили началото на организиран ловен живот, имат достойни наследници, способни да постигнат всяка набелязана цел, в полза на Българската природа!